КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН

... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж

гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,

и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,

с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт,

бирата на знам защо не стигна, купих им едно кю-пак шише,

сурка под луната – тънка мигла! – своята метла едно Айше,

бясната си клада листопадът пали във дрипясалата нощ –

есента премина през площада, вейнала поличката си клош,

вятърът свирука си – бездомен, замъждука Галенският фар.

Кестенче търкулнах ви за спомен в есента през варненския парк.