22 sept 2024, 8:40

Кестенче за спомен

  Poesía
383 2 1

КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН

 

... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж

гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,

и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,

с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт,

бирата на знам защо не стигна, купих им едно кю-пак шише,

 

сурка под луната – тънка мигла! – своята метла едно Айше,

бясната си клада листопадът пали във дрипясалата нощ –

есента премина през площада, вейнала поличката си клош,

вятърът свирука си – бездомен, замъждука Галенският фар.

Кестенче търкулнах ви за спомен в есента през варненския парк.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...