22 сент. 2024 г., 08:40

Кестенче за спомен

385 2 1

КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН

 

... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж

гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,

и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,

с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт,

бирата на знам защо не стигна, купих им едно кю-пак шише,

 

сурка под луната – тънка мигла! – своята метла едно Айше,

бясната си клада листопадът пали във дрипясалата нощ –

есента премина през площада, вейнала поличката си клош,

вятърът свирука си – бездомен, замъждука Галенският фар.

Кестенче търкулнах ви за спомен в есента през варненския парк.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...