22.09.2024 г., 8:40

Кестенче за спомен

387 2 1

КЕСТЕНЧЕ ЗА СПОМЕН

 

... скърца под мелтема вълноломът – и върху напуснатия плаж

гларусът пикира, все по-тромав – образец за кофти пилотаж,

и – нали сме звездни катунари! – и нагарча земният ни пай,

с глутница подпухнали клошари си делим пакет малборо лайт,

бирата на знам защо не стигна, купих им едно кю-пак шише,

 

сурка под луната – тънка мигла! – своята метла едно Айше,

бясната си клада листопадът пали във дрипясалата нощ –

есента премина през площада, вейнала поличката си клош,

вятърът свирука си – бездомен, замъждука Галенският фар.

Кестенче търкулнах ви за спомен в есента през варненския парк.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...