11 jul 2014, 20:37

Килър

  Poesía » Otra
611 0 2

Щракна сръчно затвора и пъхна цевта

във кобура, решен да сполучи.

Вън, на двора, подаде с гола ръка

къс месо на ръмжащото куче.

 

Изскимтя укротен кръвожадният звяр

и изгълта на две-три месото,

придружавайки своя строг господар

чак до паркинга на шатото.

 

Светят фарове. Нощ е. Джипът лети.

Скоро стига до мястото. Спира.

Днес смъртта – не животът – струва пари.

Има сметка, щом друг ще умира.

 

Килър беше целта – груб, първичен човек,

направляван от дяволска мисъл,

за душата си който не търсеше лек,

а животът му беше бактисал...

 

Сви зад ъгъла, дебнейки, жаден за мъст,

изпълняващ поръчките срочно.

Щом прицели се, сложи на спусъка пръст,

стреля в упор, премерено, точно.

 

После бързо прихвана наново целта –

бе уверен, че пак ще улучи.

Но... отсреща куршум заблуден долетя...

Непредвиден обрат се получи!

 

Няма спор – огнестрелната рана кърви!

Секна въздухът в гърлото... Млъкна.

За смъртта му кой дявол похарчи пари?!

Не разбра. След секунди издъхна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докато четях си го представих на филмова лента.

    Поздрав, Мариан!
  • Идвам тихо, внезапно....
    Всъщност идва смъртта.
    Друг сега ме е пратил
    при вас да долетя.
    Да - платени са пачки
    от сатанински ум.
    От последната крачка
    вас дели ви куршум...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...