Килър
Щракна сръчно затвора и пъхна цевта
във кобура, решен да сполучи.
Вън, на двора, подаде с гола ръка
къс месо на ръмжащото куче.
Изскимтя укротен кръвожадният звяр
и изгълта на две-три месото,
придружавайки своя строг господар
чак до паркинга на шатото.
Светят фарове. Нощ е. Джипът лети.
Скоро стига до мястото. Спира.
Днес смъртта – не животът – струва пари.
Има сметка, щом друг ще умира.
Килър беше целта – груб, първичен човек,
направляван от дяволска мисъл,
за душата си който не търсеше лек,
а животът му беше бактисал...
Сви зад ъгъла, дебнейки, жаден за мъст,
изпълняващ поръчките срочно.
Щом прицели се, сложи на спусъка пръст,
стреля в упор, премерено, точно.
После бързо прихвана наново целта –
бе уверен, че пак ще улучи.
Но... отсреща куршум заблуден долетя...
Непредвиден обрат се получи!
Няма спор – огнестрелната рана кърви!
Секна въздухът в гърлото... Млъкна.
За смъртта му кой дявол похарчи пари?!
Не разбра. След секунди издъхна.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
