9 ene 2012, 0:14

Кино-филм

897 0 26

 

                        Кино-филм

 

 

                Следвам  на  филма  сюжета

                в  зала   забулена  с  мрак,

                без надежда - последна  отнета -

                героят е вече отчаян глупак.

 

                Загуби той много любови,

                чувства  превърна  във   прах,

                натежаха   му  страшни  окови,

                сам   изковал  ги  от  грях.

 

                Защо ли някой смее  се  там

на  тази  злочеста  съдба?

Само след миг  той  не   е  сам,

властва  в  тъмата   смеха.

 

На изхода – пак  тъжни лица,

от неуместния смях  някак горчи,

те бързат,  потъват в нощта,

на  светло  от филма   боли.

 

Не признаваш,  че в тъмната зала

видял си твоите лоши черти.

Запомни тогава финала...

не можеш вечно да бягаш, нали?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гореща благодарност,Кръстина!
    Ако имахме смирение и способност да се гледаме отстрани, живота ни щеше да бъде много по-смислен.
  • Много често виждаме сламката в чуждото око,
    а гредата в своето не виждаме, смеем се над
    чуждите грешки, а своите отказваме да признаем...
    Много актуално послание съдържа стиха ти,
    времето, в което живеем все по-агресивно ни налага
    нов модел на поведение, изместват се истинските ценности
    и добродетели, превръщаме се в лекомислени и фалшиви хора.
    Поздрави за талантливия Поет! БЪДИ!
  • Здравей,Светлана!Толкова добронамерена и убедителна си, че губя желание да кажа нещо различно.Благодаря!
  • Зап, хубаво се размислих над твоя стих, надали ще ти напиша свестен коментар, но ми се ще да ти кажа, че на кино обикновено ходим с приятели, с близки хора, с любим човек и винаги след прожекцията бихме могли да поседнем на кафе и да си поговорим. В разговора, в общуването, в близостта се крие надеждата, приятелю! Не се изгубвай в чужди светове! Пази своя-сърдечни поздрави от мен и планината и
  • много дълбока равносметка на един живот!
    напомни ми за нямо кино...
    поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...