Кино-филм
Кино-филм
Следвам на филма сюжета
в зала забулена с мрак,
без надежда - последна отнета -
героят е вече отчаян глупак.
Загуби той много любови,
чувства превърна във прах,
натежаха му страшни окови,
сам изковал ги от грях.
Защо ли някой смее се там
на тази злочеста съдба?
Само след миг той не е сам,
властва в тъмата смеха.
На изхода – пак тъжни лица,
от неуместния смях някак горчи,
те бързат, потъват в нощта,
на светло от филма боли.
Не признаваш, че в тъмната зала
видял си твоите лоши черти.
Запомни тогава финала...
не можеш вечно да бягаш, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
