Jan 9, 2012, 12:14 AM

Кино-филм

896 0 26

 

                        Кино-филм

 

 

                Следвам  на  филма  сюжета

                в  зала   забулена  с  мрак,

                без надежда - последна  отнета -

                героят е вече отчаян глупак.

 

                Загуби той много любови,

                чувства  превърна  във   прах,

                натежаха   му  страшни  окови,

                сам   изковал  ги  от  грях.

 

                Защо ли някой смее  се  там

на  тази  злочеста  съдба?

Само след миг  той  не   е  сам,

властва  в  тъмата   смеха.

 

На изхода – пак  тъжни лица,

от неуместния смях  някак горчи,

те бързат,  потъват в нощта,

на  светло  от филма   боли.

 

Не признаваш,  че в тъмната зала

видял си твоите лоши черти.

Запомни тогава финала...

не можеш вечно да бягаш, нали?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гореща благодарност,Кръстина!
    Ако имахме смирение и способност да се гледаме отстрани, живота ни щеше да бъде много по-смислен.
  • Много често виждаме сламката в чуждото око,
    а гредата в своето не виждаме, смеем се над
    чуждите грешки, а своите отказваме да признаем...
    Много актуално послание съдържа стиха ти,
    времето, в което живеем все по-агресивно ни налага
    нов модел на поведение, изместват се истинските ценности
    и добродетели, превръщаме се в лекомислени и фалшиви хора.
    Поздрави за талантливия Поет! БЪДИ!
  • Здравей,Светлана!Толкова добронамерена и убедителна си, че губя желание да кажа нещо различно.Благодаря!
  • Зап, хубаво се размислих над твоя стих, надали ще ти напиша свестен коментар, но ми се ще да ти кажа, че на кино обикновено ходим с приятели, с близки хора, с любим човек и винаги след прожекцията бихме могли да поседнем на кафе и да си поговорим. В разговора, в общуването, в близостта се крие надеждата, приятелю! Не се изгубвай в чужди светове! Пази своя-сърдечни поздрави от мен и планината и
  • много дълбока равносметка на един живот!
    напомни ми за нямо кино...
    поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...