9 янв. 2012 г., 00:14

Кино-филм

898 0 26

 

                        Кино-филм

 

 

                Следвам  на  филма  сюжета

                в  зала   забулена  с  мрак,

                без надежда - последна  отнета -

                героят е вече отчаян глупак.

 

                Загуби той много любови,

                чувства  превърна  във   прах,

                натежаха   му  страшни  окови,

                сам   изковал  ги  от  грях.

 

                Защо ли някой смее  се  там

на  тази  злочеста  съдба?

Само след миг  той  не   е  сам,

властва  в  тъмата   смеха.

 

На изхода – пак  тъжни лица,

от неуместния смях  някак горчи,

те бързат,  потъват в нощта,

на  светло  от филма   боли.

 

Не признаваш,  че в тъмната зала

видял си твоите лоши черти.

Запомни тогава финала...

не можеш вечно да бягаш, нали?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гореща благодарност,Кръстина!
    Ако имахме смирение и способност да се гледаме отстрани, живота ни щеше да бъде много по-смислен.
  • Много често виждаме сламката в чуждото око,
    а гредата в своето не виждаме, смеем се над
    чуждите грешки, а своите отказваме да признаем...
    Много актуално послание съдържа стиха ти,
    времето, в което живеем все по-агресивно ни налага
    нов модел на поведение, изместват се истинските ценности
    и добродетели, превръщаме се в лекомислени и фалшиви хора.
    Поздрави за талантливия Поет! БЪДИ!
  • Здравей,Светлана!Толкова добронамерена и убедителна си, че губя желание да кажа нещо различно.Благодаря!
  • Зап, хубаво се размислих над твоя стих, надали ще ти напиша свестен коментар, но ми се ще да ти кажа, че на кино обикновено ходим с приятели, с близки хора, с любим човек и винаги след прожекцията бихме могли да поседнем на кафе и да си поговорим. В разговора, в общуването, в близостта се крие надеждата, приятелю! Не се изгубвай в чужди светове! Пази своя-сърдечни поздрави от мен и планината и
  • много дълбока равносметка на един живот!
    напомни ми за нямо кино...
    поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...