29 mar 2020, 11:47  

Кислороден недостиг

  Poesía
882 4 13

Внезапно се къса конецът в живота,

сразени се борим за сетната квота

и влакът по нощните гари последен

прибира дъха ни затихващо леден.

 

Пасивно си чакаме личната виза,

нали поотделно за Рая се влиза,

но нямало, казват, свободни билети

за пътници, плащащи с дребни монети.

 

Потъваме с музика а-ла Титаник,

под строй се изнизваме глухи по заник,

тържествено бляска по свода зарята,

празнува безумството ни на земята.

 

Душѝ ни вина, кислород не достига,

оказа се тежка таз' царска талига,

задава се гибелен край на хомота,

удари часът на човешка Голгота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова ме зарадва, скъпа Иржи! Твоите коментари са награда за жадуващата споделеност душа на пишещия. 🌻
  • Не, че другите ти стихове не харесвам, но тоя намирам, че е върха! Ритъмът ти е безупречен, а съдържанието - сяга гърлого..../..пасивно си чакаме личната виза.../ А това живеене "ала Титаник" е толкова истинско за настоящето време и трябваше едно невидимо вирусче да ни свали на земята-
    "..души ни вината, кислород не достига.." Прекрасен стих, Светличка, докосващ!
  • Радвам се, че не пропускате да поразсъждавате с мен, момичета.
    Обмислям две промени , надникнете отново след известно време. Опитвам се да пиша по най-наболялата тема без терминологията, която струва ми се отблъсква четящите.
  • Така е, пратят ли ти номерчето... но защо наивно? Днес си мислех, Светулка- "Бог" не е справедливост, той е баланс и за сметка на постоянно забогатяващите се случва обратното, което да уравновеси везните. Може би няма недостиг, а замърсяването е голямо...Много хубав стих, опитах се да помисля с теб.
  • Благодаря ви много за харесването!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...