29 mar 2020, 11:47  

Кислороден недостиг

  Poesía
885 4 13

Внезапно се къса конецът в живота,

сразени се борим за сетната квота

и влакът по нощните гари последен

прибира дъха ни затихващо леден.

 

Пасивно си чакаме личната виза,

нали поотделно за Рая се влиза,

но нямало, казват, свободни билети

за пътници, плащащи с дребни монети.

 

Потъваме с музика а-ла Титаник,

под строй се изнизваме глухи по заник,

тържествено бляска по свода зарята,

празнува безумството ни на земята.

 

Душѝ ни вина, кислород не достига,

оказа се тежка таз' царска талига,

задава се гибелен край на хомота,

удари часът на човешка Голгота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова ме зарадва, скъпа Иржи! Твоите коментари са награда за жадуващата споделеност душа на пишещия. 🌻
  • Не, че другите ти стихове не харесвам, но тоя намирам, че е върха! Ритъмът ти е безупречен, а съдържанието - сяга гърлого..../..пасивно си чакаме личната виза.../ А това живеене "ала Титаник" е толкова истинско за настоящето време и трябваше едно невидимо вирусче да ни свали на земята-
    "..души ни вината, кислород не достига.." Прекрасен стих, Светличка, докосващ!
  • Радвам се, че не пропускате да поразсъждавате с мен, момичета.
    Обмислям две промени , надникнете отново след известно време. Опитвам се да пиша по най-наболялата тема без терминологията, която струва ми се отблъсква четящите.
  • Така е, пратят ли ти номерчето... но защо наивно? Днес си мислех, Светулка- "Бог" не е справедливост, той е баланс и за сметка на постоянно забогатяващите се случва обратното, което да уравновеси везните. Може би няма недостиг, а замърсяването е голямо...Много хубав стих, опитах се да помисля с теб.
  • Благодаря ви много за харесването!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...