Кислороден недостиг
Внезапно се къса конецът в живота,
сразени се борим за сетната квота
и влакът по нощните гари последен
прибира дъха ни затихващо леден.
Пасивно си чакаме личната виза,
нали поотделно за Рая се влиза,
но нямало, казват, свободни билети
за пътници, плащащи с дребни монети.
Потъваме с музика а-ла Титаник,
под строй се изнизваме глухи по заник,
тържествено бляска по свода зарята,
празнува безумството ни на земята.
Душѝ ни вина, кислород не достига,
оказа се тежка таз' царска талига,
задава се гибелен край на хомота,
удари часът на човешка Голгота.
© Светличка All rights reserved.
