Китара
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.
Термити дървото разяждат,
покрито отдавна със плесен.
Малките дупки израждат
последната свирена песен.
Китарата бавно умираше.
Металните струни - те тлееха.
Мелодията нежно заспиваше,
термитите песен пък пееха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евето Todos los derechos reservados
Красиво и тъжно.