20 dic 2007, 21:34

Китара

1.8K 0 6
Във ъгъла прашна, изправена
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.

Термити дървото разяждат,
покрито отдавна със плесен.
Малките дупки израждат
последната свирена песен.

Китарата бавно умираше.
Металните струни - те тлееха.
Мелодията нежно заспиваше,
термитите песен пък пееха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново поздравления!!!Харесва ми стилът ти...
  • Красиво и тъжно.
  • Хубава идея си разработила, хареса ми.
  • ох...загриза ме съвестта за моята...
  • Мъчно ми стана за умиращата китара, но важното е, че поне пък термитите са нахранени и весели. Цял живот съм се чудила как се чувства един термит...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...