Китара

Dec 20, 2007, 9:34 PM

Poetry » Phylosophy

1640 0 6

Във ъгъла прашна, изправена
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.
Термити дървото разяждат,
покрито отдавна със плесен.
Малките дупки израждат
последната свирена песен.
Китарата бавно умираше.
Металните струни - те тлееха.
Мелодията нежно заспиваше,
термитите песен пък пееха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Китара

Want to read more?

Random works