Dec 20, 2007, 9:34 PM

Китара

Poetry » Philosophical

1.8K 0 6

Във ъгъла прашна, изправена
китара безмълвна стои.
От много години забравена
от нея ни звук не струи.

Термити дървото разяждат,
покрито отдавна със плесен.
Малките дупки израждат
последната свирена песен.

Китарата бавно умираше.
Металните струни - те тлееха.
Мелодията нежно заспиваше,
термитите песен пък пееха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikoleta73 (Николета)

Отново поздравления!!!Харесва ми стилът ти...

2007-12-26T13:45:08+02:00
vulchebnik (Евгени Янев)

Красиво и тъжно.

2007-12-24T12:35:30+02:00
Човек (Анна Станоева)

Хубава идея си разработила, хареса ми.

2007-12-21T11:00:57+02:00
Apaika (Арлина)

ох...загриза ме съвестта за моята...

2007-12-20T23:45:41+02:00
Юлия (Юлияна)

Мъчно ми стана за умиращата китара, но важното е, че поне пък термитите са нахранени и весели. Цял живот съм се чудила как се чувства един термит...

2007-12-20T23:20:14+02:00