Китарист

21 sept 2011, 13:06

Poesía » De amor

462 0 4

Дали китарата не я боли,

по струните ú щом танцуваш...

Стихът ми щеше ли да се роди,

ако за тебе не будувах...

Защо в изтръгнатия вик

на сбъдващата се самотност

на капки дъжд се покорих,

с надеждата да те докосна...

Не шýмна моята гора,

когато погледа ми срещна,

а зъзнех аз във син пожар

в безсмислено-желана среща.

А ти, а ти си китарист,

превърнал моя стон във песен

и върху очакващия лист

те търся пак в сълза и есен...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.