Valens (Валентина Лозова) Valens (Валентина Лозова)
127
21 sept 2011, 13:06

Китарист

662 0 4

Дали китарата не я боли,

по струните ú щом танцуваш...

Стихът ми щеше ли да се роди,

ако за тебе не будувах...

 

Защо в изтръгнатия вик

на сбъдващата се самотност

на капки дъжд се покорих,

с надеждата да те докосна...

 

Не шýмна моята гора,

когато погледа ми срещна,

а зъзнех аз във син пожар

в безсмислено-желана среща.

 

А ти, а ти си китарист,

превърнал моя стон във песен

и върху очакващия лист

те търся пак в сълза и есен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0