Sep 21, 2011, 1:06 PM

Китарист 

  Poetry » Love
465 0 4

Дали китарата не я боли,

по струните ú щом танцуваш...

Стихът ми щеше ли да се роди,

ако за тебе не будувах...

 

Защо в изтръгнатия вик

на сбъдващата се самотност

на капки дъжд се покорих,

с надеждата да те докосна...

 

Не шýмна моята гора,

когато погледа ми срещна,

а зъзнех аз във син пожар

в безсмислено-желана среща.

 

А ти, а ти си китарист,

превърнал моя стон във песен

и върху очакващия лист

те търся пак в сълза и есен...

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??