Китарист
Дали китарата не я боли,
по струните ú щом танцуваш...
Стихът ми щеше ли да се роди,
ако за тебе не будувах...
Защо в изтръгнатия вик
на сбъдващата се самотност
на капки дъжд се покорих,
с надеждата да те докосна...
Не шýмна моята гора,
когато погледа ми срещна,
а зъзнех аз във син пожар
в безсмислено-желана среща.
А ти, а ти си китарист,
превърнал моя стон във песен
и върху очакващия лист
те търся пак в сълза и есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
