21.09.2011 г., 13:06 ч.

Китарист 

  Поезия » Любовна
496 0 4

Дали китарата не я боли,

по струните ú щом танцуваш...

Стихът ми щеше ли да се роди,

ако за тебе не будувах...

 

Защо в изтръгнатия вик

на сбъдващата се самотност

на капки дъжд се покорих,

с надеждата да те докосна...

 

Не шýмна моята гора,

когато погледа ми срещна,

а зъзнех аз във син пожар

в безсмислено-желана среща.

 

А ти, а ти си китарист,

превърнал моя стон във песен

и върху очакващия лист

те търся пак в сълза и есен...

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??