24 dic 2024, 13:03

Китеж 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
82 2 2

КИТЕЖ

 

Към поредния сетен заслон

с мъка крета душата ми клета

по безкрайните френски полета,

из които е скитал Вийон.

Под премазващо сив небосклон,

през дъжда и мъглата проклета –

неуверен – пристъпя поетът,

не открил на Земята подслон…

 

Не открил…, но не спрял да го дири

до мига на последния дъх!

Цял живот си живял като плъх

сред грамади от книжни пастири…

Стъпил горе на прашни баири,

късно зърнал заветния връх…

 

 

 

09.09.2024, 12:29, Château de Goury, France

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря и аз!
  • "... поетите не трябва да бъдат съдени за деянията им." - а за това, което са пропуснали да направят докато са пишели?!... много хубав стих, благодаря.
Propuestas
: ??:??