Китеж
КИТЕЖ
Към поредния сетен заслон
с мъка крета душата ми клета
по безкрайните френски полета,
из които е скитал Вийон.
Под премазващо сив небосклон,
през дъжда и мъглата проклета –
неуверен – пристъпя поетът,
не открил на Земята подслон…
Не открил…, но не спрял да го дири
до мига на последния дъх!
Цял живот си живял като плъх
сред грамади от книжни пастири…
Стъпил горе на прашни баири,
късно зърнал заветния връх…
09.09.2024, 12:29, Château de Goury, France
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
