Китеж

24.12.2024 г., 13:03 ч.

Поезия » Философска, Строги форми

81 2 2

КИТЕЖ

Към поредния сетен заслон

с мъка крета душата ми клета

по безкрайните френски полета,

из които е скитал Вийон.

Под премазващо сив небосклон,

през дъжда и мъглата проклета –

неуверен – пристъпя поетът,

не открил на Земята подслон…

Не открил…, но не спрял да го дири

до мига на последния дъх!

Цял живот си живял като плъх

сред грамади от книжни пастири…

Стъпил горе на прашни баири,

късно зърнал заветния връх…

09.09.2024, 12:29, Château de Goury, France

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)

2024-12-25T07:53:38+02:00

Благодаря и аз!
ИнаКалина

2024-12-24T17:55:31+02:00

"... поетите не трябва да бъдат съдени за деянията им." - а за това, което са пропуснали да направят докато са пишели?!... много хубав стих, благодаря.