24 дек. 2024 г., 13:03

Китеж

486 3 2

КИТЕЖ

 

Към поредния сетен заслон

с мъка крета душата ми клета

по безкрайните френски полета,

из които е скитал Вийон.

Под премазващо сив небосклон,

през дъжда и мъглата проклета –

неуверен – пристъпя поетът,

не открил на Земята подслон…

 

Не открил…, но не спрял да го дири

до мига на последния дъх!

Цял живот си живял като плъх

сред грамади от книжни пастири…

Стъпил горе на прашни баири,

късно зърнал заветния връх…

 

 

 

09.09.2024, 12:29, Château de Goury, France

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...