Dec 24, 2024, 1:03 PM

Китеж

478 3 2

КИТЕЖ

 

Към поредния сетен заслон

с мъка крета душата ми клета

по безкрайните френски полета,

из които е скитал Вийон.

Под премазващо сив небосклон,

през дъжда и мъглата проклета –

неуверен – пристъпя поетът,

не открил на Земята подслон…

 

Не открил…, но не спрял да го дири

до мига на последния дъх!

Цял живот си живял като плъх

сред грамади от книжни пастири…

Стъпил горе на прашни баири,

късно зърнал заветния връх…

 

 

 

09.09.2024, 12:29, Château de Goury, France

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....