28 ene 2007, 20:35

КИТНА ПРИРОДА

  Poesía
610 0 0
Щом слънцето във утрото изгрее
и славеят започне да пее,
засмиват се всички цветя:
разбужда се пак пролетта…

А по листата на тези цветя
Сякаш топи се утринната роса.
А слънцето ги гали с лъчи
И сякаш нашепва: "Цъфти!…"

Мои теменужки и макове алени,
Детелини, от слънцето галени,
Рози, все още омаяни.
Ах, китна природа!

Из въздуха се носят като луди,
Разкошните ни пеперуди,
А работливите пчелички,
Те тичат и даряват всички…

И всичко е сякаш вълшебно
всички теб тичат, обичат,
и  всички рай тебе наричат,
ти, българска китна природа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...