28.01.2007 г., 20:35

КИТНА ПРИРОДА

613 0 0
Щом слънцето във утрото изгрее
и славеят започне да пее,
засмиват се всички цветя:
разбужда се пак пролетта…

А по листата на тези цветя
Сякаш топи се утринната роса.
А слънцето ги гали с лъчи
И сякаш нашепва: "Цъфти!…"

Мои теменужки и макове алени,
Детелини, от слънцето галени,
Рози, все още омаяни.
Ах, китна природа!

Из въздуха се носят като луди,
Разкошните ни пеперуди,
А работливите пчелички,
Те тичат и даряват всички…

И всичко е сякаш вълшебно
всички теб тичат, обичат,
и  всички рай тебе наричат,
ти, българска китна природа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...