28.01.2007 г., 20:35

КИТНА ПРИРОДА

614 0 0
Щом слънцето във утрото изгрее
и славеят започне да пее,
засмиват се всички цветя:
разбужда се пак пролетта…

А по листата на тези цветя
Сякаш топи се утринната роса.
А слънцето ги гали с лъчи
И сякаш нашепва: "Цъфти!…"

Мои теменужки и макове алени,
Детелини, от слънцето галени,
Рози, все още омаяни.
Ах, китна природа!

Из въздуха се носят като луди,
Разкошните ни пеперуди,
А работливите пчелички,
Те тичат и даряват всички…

И всичко е сякаш вълшебно
всички теб тичат, обичат,
и  всички рай тебе наричат,
ти, българска китна природа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...