Щом слънцето във утрото изгрее и славеят започне да пее, засмиват се всички цветя: разбужда се пак пролетта… А по листата на тези цветя Сякаш топи се утринната роса. А слънцето ги гали с лъчи И сякаш нашепва: "Цъфти!…" Мои теменужки и макове алени, Детелини, от слънцето галени, Рози, все още омаяни. Ах, китна природа! Из въздуха се носят като луди, Разкошните ни пеперуди, А работливите пчелички, Те тичат и даряват всички… И всичко е сякаш вълшебно всички теб тичат, обичат, и всички рай тебе наричат, ти, българска китна природа!