Jan 28, 2007, 8:35 PM

КИТНА ПРИРОДА

Poetry

611 0 0

Щом слънцето във утрото изгрее и славеят започне да пее, засмиват се всички цветя: разбужда се пак пролетта… А по листата на тези цветя Сякаш топи се утринната роса. А слънцето ги гали с лъчи И сякаш нашепва: "Цъфти!…" Мои теменужки и макове алени, Детелини, от слънцето галени, Рози, все още омаяни. Ах, китна природа! Из въздуха се носят като луди, Разкошните ни пеперуди, А работливите пчелички, Те тичат и даряват всички… И всичко е сякаш вълшебно всички теб тичат, обичат, и всички рай тебе наричат, ти, българска китна природа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0