28 янв. 2007 г., 20:35

КИТНА ПРИРОДА

612 0 0
Щом слънцето във утрото изгрее
и славеят започне да пее,
засмиват се всички цветя:
разбужда се пак пролетта…

А по листата на тези цветя
Сякаш топи се утринната роса.
А слънцето ги гали с лъчи
И сякаш нашепва: "Цъфти!…"

Мои теменужки и макове алени,
Детелини, от слънцето галени,
Рози, все още омаяни.
Ах, китна природа!

Из въздуха се носят като луди,
Разкошните ни пеперуди,
А работливите пчелички,
Те тичат и даряват всички…

И всичко е сякаш вълшебно
всички теб тичат, обичат,
и  всички рай тебе наричат,
ти, българска китна природа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...