3 abr 2009, 9:33

Клада

  Poesía
807 0 0

Клада

 

 

Да обичаш – това е дихание,

глътка въздух, живот и наслада.

Ти се раждаш сред лунно сияние

и не искаш да има пощада

за сърцето ти. Огнена диря

нека свети след него в безкрая.

Да изгаря от жажда душата ти

и за нея това да е рая.

 

Ти се раждаш в нозете на огъня

от утроба пламтяща и страстна.

На олтара за жертвена клада

ще възкръснеш за обич прекрасна,

за да можеш да светиш в очите

и туптиш във гърдите любими.

Да изпиваш от жажда сълзите,

а над теб небесата тъй сини

да изчезват далечни, незрими.

 

Да обичаш – живителна глътка,

споделена със жадни уста.

Любовта е разцъфваща пъпка

на олтара... сред пепелта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...