3 апр. 2009 г., 09:33

Клада

806 0 0

Клада

 

 

Да обичаш – това е дихание,

глътка въздух, живот и наслада.

Ти се раждаш сред лунно сияние

и не искаш да има пощада

за сърцето ти. Огнена диря

нека свети след него в безкрая.

Да изгаря от жажда душата ти

и за нея това да е рая.

 

Ти се раждаш в нозете на огъня

от утроба пламтяща и страстна.

На олтара за жертвена клада

ще възкръснеш за обич прекрасна,

за да можеш да светиш в очите

и туптиш във гърдите любими.

Да изпиваш от жажда сълзите,

а над теб небесата тъй сини

да изчезват далечни, незрими.

 

Да обичаш – живителна глътка,

споделена със жадни уста.

Любовта е разцъфваща пъпка

на олтара... сред пепелта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...