Клада

Да обичаш – това е дихание,

глътка въздух, живот и наслада.

Ти се раждаш сред лунно сияние

и не искаш да има пощада

за сърцето ти. Огнена диря

нека свети след него в безкрая.

Да изгаря от жажда душата ти

и за нея това да е рая.

Ти се раждаш в нозете на огъня

от утроба пламтяща и страстна.

На олтара за жертвена клада

ще възкръснеш за обич прекрасна,

за да можеш да светиш в очите

и туптиш във гърдите любими.

Да изпиваш от жажда сълзите,

а над теб небесата тъй сини

да изчезват далечни, незрими.

Да обичаш – живителна глътка,

споделена със жадни уста.

Любовта е разцъфваща пъпка

на олтара... сред пепелта.