Haoma (РАДА)
19 84
14 jun 2006, 12:55

Клада 

  Poesía
764 0 2

Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание
ала не търси изхода спасителен къде е скрит

Избрах да бъда клада погребална
Избрах Не мога да се отрека
Сама реших да пея песента прощална
на дълъг път изпраща тя моята душа...

Не ще опитвам огъня бушуващ със сълзи да удавя
Не ще проклинам горестната си съдба
Да се опитвам няма мъката си да задавя
защото клечката запалих със собствената си ръка

© РАДА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен образ.Просто е находка.Това ме провокира да ти предложа редакция в последния куплет...нещо от рода на :
    "И няма огънят във сълзи да удавя.
    Съдбата си приемам и така -
    отритната от нея се отрправям
    към кладата със клечка във ръка."
    Дойде ми импулсивно и може би ...незнам...

  • Добро е!
Propuestas
: ??:??