Клада

Poesía

1.1K 0 2

Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание
ала не търси изхода спасителен къде е скрит

Избрах да бъда клада погребална
Избрах Не мога да се отрека
Сама реших да пея песента прощална
на дълъг път изпраща тя моята душа...

Не ще опитвам огъня бушуващ със сълзи да удавя
Не ще проклинам горестната си съдба
Да се опитвам няма мъката си да задавя
защото клечката запалих със собствената си ръка

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Любо (Любен Стефанов)

Чудесен образ.Просто е находка.Това ме провокира да ти предложа редакция в последния куплет...нещо от рода на :
"И няма огънят във сълзи да удавя.
Съдбата си приемам и така -
отритната от нея се отрправям
към кладата със клечка във ръка."
Дойде ми импулсивно и може би ...незнам...

2007-05-15T17:31:24+03:00
Silvi-q (Силви Смирнова)

Добро е!

2006-06-14T19:54:59+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0