Клада

Poetry

1.1K 0 2

Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание
ала не търси изхода спасителен къде е скрит

Избрах да бъда клада погребална
Избрах Не мога да се отрека
Сама реших да пея песента прощална
на дълъг път изпраща тя моята душа...

Не ще опитвам огъня бушуващ със сълзи да удавя
Не ще проклинам горестната си съдба
Да се опитвам няма мъката си да задавя
защото клечката запалих със собствената си ръка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Любо (Любен Стефанов)

Чудесен образ.Просто е находка.Това ме провокира да ти предложа редакция в последния куплет...нещо от рода на :
"И няма огънят във сълзи да удавя.
Съдбата си приемам и така -
отритната от нея се отрправям
към кладата със клечка във ръка."
Дойде ми импулсивно и може би ...незнам...

2007-05-15T17:31:24+03:00
Silvi-q (Силви Смирнова)

Добро е!

2006-06-14T19:54:59+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0