Jun 14, 2006, 12:55 PM
Клада
Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание
ала не търси изхода спасителен къде е скрит
Избрах да бъда клада погребална
Избрах Не мога да се отрека
Сама реших да пея песента прощална
на дълъг път изпраща тя моята душа...
Не ще опитвам огъня бушуващ със сълзи да удавя
Не ще проклинам горестната си съдба
Да се опитвам няма мъката си да задавя
защото клечката запалих със собствената си ръка
© РАДА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Добро е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"И няма огънят във сълзи да удавя.
Съдбата си приемам и така -
отритната от нея се отрправям
към кладата със клечка във ръка."
Дойде ми импулсивно и може би ...незнам...