Haoma (РАДА)
19 84
14.06.2006 г., 12:55 ч.

Клада 

  Поезия
792 0 2

Поддадох се на животинското желание
Душата си сама запалих с клечка от кибрит
Тя гърчи се сега непоносимо от страдание
ала не търси изхода спасителен къде е скрит

Избрах да бъда клада погребална
Избрах Не мога да се отрека
Сама реших да пея песента прощална
на дълъг път изпраща тя моята душа...

Не ще опитвам огъня бушуващ със сълзи да удавя
Не ще проклинам горестната си съдба
Да се опитвам няма мъката си да задавя
защото клечката запалих със собствената си ръка

© РАДА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен образ.Просто е находка.Това ме провокира да ти предложа редакция в последния куплет...нещо от рода на :
    "И няма огънят във сълзи да удавя.
    Съдбата си приемам и така -
    отритната от нея се отрправям
    към кладата със клечка във ръка."
    Дойде ми импулсивно и може би ...незнам...

  • Добро е!
Предложения
: ??:??