Клада
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне
от идващата нощ и ще ме скрият
мъглите във ревнивите си пазви.
А след това във тебе ще проникнат
и аз ще те обсебя неусетно,
в сърцето ти ръцете си ще вкопча,
тъй както ти се беше вкопчил в моето.
Тогава ще боли и ще проклинаш,
и себе си, и мен, но ще остана,
запомнена, когато си отида,
със идващия ден, и пак на клада,
разпъната пред тебе ме намериш.
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че без огъня прощален,
любов голяма нивга не догаря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
