Клада
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне
от идващата нощ и ще ме скрият
мъглите във ревнивите си пазви.
А след това във тебе ще проникнат
и аз ще те обсебя неусетно,
в сърцето ти ръцете си ще вкопча,
тъй както ти се беше вкопчил в моето.
Тогава ще боли и ще проклинаш,
и себе си, и мен, но ще остана,
запомнена, когато си отида,
със идващия ден, и пак на клада,
разпъната пред тебе ме намериш.
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че без огъня прощален,
любов голяма нивга не догаря.
© Эоя Михова All rights reserved.
