Клада
така ли пожела да ме намериш?
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че небето ще угасне
от идващата нощ и ще ме скрият
мъглите във ревнивите си пазви.
А след това във тебе ще проникнат
и аз ще те обсебя неусетно,
в сърцето ти ръцете си ще вкопча,
тъй както ти се беше вкопчил в моето.
Тогава ще боли и ще проклинаш,
и себе си, и мен, но ще остана,
запомнена, когато си отида,
със идващия ден, и пак на клада,
разпъната пред тебе ме намериш.
Кибритът във ръката ти корава,
зове ли те сега да го запалиш?
Побързай, че без огъня прощален,
любов голяма нивга не догаря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
