juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
20.02.2008 г., 16:07 ч.

Клада 

  Поезия
549 0 9
              Ето ме - разпъната на клада,

                  така ли пожела да ме намериш?

                  Кибритът във ръката ти корава,

                  зове ли те сега да го запалиш?

                  Побързай, че небето ще угасне

                  от идващата нощ и ще ме скрият

                  мъглите във ревнивите си пазви.

                  А след това във тебе ще проникнат

                  и аз ще те обсебя неусетно,

                  в сърцето ти ръцете си ще вкопча,

                  тъй както ти се беше вкопчил в моето.

                  Тогава ще боли и ще проклинаш,

                  и себе си, и мен, но ще остана,

                  запомнена, когато си отида,

                  със идващия ден, и пак на клада,

                  разпъната пред тебе ме намериш.

                  Кибритът във ръката ти корава,

                  зове ли те сега да го запалиш?

                  Побързай, че без огъня прощален,

                  любов голяма нивга не догаря.

                 

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??