Sirius (Пламен Йовчев)
112 127
7 mar 2007, 8:45

Клада 

  Poesía
572 0 5
Единствено Огън душата ми познава.
В безкрая на Сърцето ми клада гори,
пука и шепне в тъмнината от сълзи,
Една последна молитва във мен....
... която граници не познава.

Пламък синъо студен, гали лицето,
вечна е нощта, когато няма звезди,
а вятъра тихо ми говори за деня,
Не диря утеха, той не разбра...
но нека тихо продължава да мълви,
... щом Сърцето ми в нощта гори.

Към кладата бавно пристъпвам...
дъжд в очите вали, единствено хлад,
Притрябвала ми някаква си вечност,
щом болката във мен дълбае упорито,
а огъня в душата не спира да гори!!!

Такава е цената...
една последна усмивка...
докосната... и изпепелена...
... от вятъра галещ със тъга.

Вече съм прах...
над равнини и поляни...
свободен и чист... отвъд сивотата...
...отвъд деня и нощта.


© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти си моята Муза,Петя и винаги ще бъдеш.
  • Много ми хареса стихотворението ти!
    Поздрави
  • А защо "бяха"? Нима вече имаш нова муза? Хубав израз на благодарност към момиче!
  • Такава е цената...
    една последна усмивка...
    докосната... и изпепелена...
    ... от вятъра галещ със тъга.

    Прекрасен и тъжен стих!
    Докосва!
    Поздрав!
  • "Посвещам този стих на моята
    приятелка Петя,чиято откритост
    усмивка и Сърце са моята Муза"
Propuestas
: ??:??