7 mar 2007, 8:45

Клада

  Poesía
734 0 5
Единствено Огън душата ми познава.
В безкрая на Сърцето ми клада гори,
пука и шепне в тъмнината от сълзи,
Една последна молитва във мен....
... която граници не познава.

Пламък синъо студен, гали лицето,
вечна е нощта, когато няма звезди,
а вятъра тихо ми говори за деня,
Не диря утеха, той не разбра...
но нека тихо продължава да мълви,
... щом Сърцето ми в нощта гори.

Към кладата бавно пристъпвам...
дъжд в очите вали, единствено хлад,
Притрябвала ми някаква си вечност,
щом болката във мен дълбае упорито,
а огъня в душата не спира да гори!!!

Такава е цената...
една последна усмивка...
докосната... и изпепелена...
... от вятъра галещ със тъга.

Вече съм прах...
над равнини и поляни...
свободен и чист... отвъд сивотата...
...отвъд деня и нощта.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти си моята Муза,Петя и винаги ще бъдеш.
  • Много ми хареса стихотворението ти!
    Поздрави
  • А защо "бяха"? Нима вече имаш нова муза? Хубав израз на благодарност към момиче!
  • Такава е цената...
    една последна усмивка...
    докосната... и изпепелена...
    ... от вятъра галещ със тъга.

    Прекрасен и тъжен стих!
    Докосва!
    Поздрав!
  • "Посвещам този стих на моята
    приятелка Петя,чиято откритост
    усмивка и Сърце са моята Муза"

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...