Клада
Единствено Огън душата ми познава.
В безкрая на Сърцето ми клада гори,
пука и шепне в тъмнината от сълзи,
Една последна молитва във мен....
... която граници не познава.
Пламък синъо студен, гали лицето,
вечна е нощта, когато няма звезди,
а вятъра тихо ми говори за деня,
Не диря утеха, той не разбра...
но нека тихо продължава да мълви,
... щом Сърцето ми в нощта гори.
Към кладата бавно пристъпвам...
дъжд в очите вали, единствено хлад,
Притрябвала ми някаква си вечност,
щом болката във мен дълбае упорито,
а огъня в душата не спира да гори!!!
Такава е цената...
една последна усмивка...
докосната... и изпепелена...
... от вятъра галещ със тъга.
Вече съм прах...
над равнини и поляни...
свободен и чист... отвъд сивотата...
...отвъд деня и нощта.
В безкрая на Сърцето ми клада гори,
пука и шепне в тъмнината от сълзи,
Една последна молитва във мен....
... която граници не познава.
Пламък синъо студен, гали лицето,
вечна е нощта, когато няма звезди,
а вятъра тихо ми говори за деня,
Не диря утеха, той не разбра...
но нека тихо продължава да мълви,
... щом Сърцето ми в нощта гори.
Към кладата бавно пристъпвам...
дъжд в очите вали, единствено хлад,
Притрябвала ми някаква си вечност,
щом болката във мен дълбае упорито,
а огъня в душата не спира да гори!!!
Такава е цената...
една последна усмивка...
докосната... и изпепелена...
... от вятъра галещ със тъга.
Вече съм прах...
над равнини и поляни...
свободен и чист... отвъд сивотата...
...отвъд деня и нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
