/tanq mezeva и rudin/
Вода ще ми извадиш с туй ведро,
от него да отпия с бавни глътки,
да ме запомниш с всичко в мен добро
и с този стих, преминал като тръпка.
Вода ще ти извадя, кладенчова,
та с жадни глътки да отпиваш... мен.
Със стихове, душата да пребродиш,
а после да запееш мил рефрен.
Рефрен да пея, надали ще мога,
но всеки път в душата ще надничам
през тъмните очи, о, белонога, ...