30.12.2011 г., 13:58

Кладенчова вода

817 0 12

 


КЛАДЕНЧОВА ВОДА

 /tanq mezeva  и  rudin/  


Вода ще ми извадиш с туй ведро,

от него да отпия с бавни глътки,
да ме запомниш с всичко в мен добро
и с този стих, преминал като тръпка.


Вода ще ти извадя, кладенчова,
та с жадни глътки да отпиваш... мен.
Със стихове, душата да пребродиш,
а после да запееш мил рефрен.


Рефрен да пея, надали ще мога,
но всеки път в душата ще надничам
през тъмните очи, о, белонога,
любов и страст стаени в тях прочитам.


Дали съм белонога?! - аз не зная.
Но нестинарски дух съм скрила в плен.
И огнен танц, душата ми - омая,
завихрено танцува нощ и ден.


Увлечен съм от шеметния ритъм
на твоята душа и на снага.
Къде вървя? – не искам и да питам,
на кладата ти, знам, ще изгоря.

Жаравата ще пръсна по земята,
светулчено светът да заблести.
А щипка прах, поръсена в водата,
магийно... жадните ще утоли.



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/KLADENCHOVA-VODA/146099.html#ixzz1i19iNCtW

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня! Бях запленен от снимката ти на герана, публикувана в Нетлог и началото на стихотворението ми дойде свише. После ти се включи така сполучливо и майсторски,че нямаше начин да не го довършим. Благодаря ти за това. Пожелавам ти весело посрещане на Новата година и много творчески вдъхновения!
  • Поздравления и за двамата! Весело посрещане на Новата година!
  • Много хубав стих!Поздрав!
  • Поздравления за чудесния стих!
    Красива и вдъхновена новогодишна нощ!
  • Благодаря ти приятелю, за възможността която ми даде, да мога да застана редом до обичан от мен творец.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...