13 sept 2014, 20:27

Кладенец

1.4K 1 24

процеп за ума...
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откъдето черпим живота си! Може би спомените са кладенец? Вярата ни в нещо? Добих усещането за страшна истина. Хубаво...
  • Не знам дали си наясно, Анна, но Конфуций /подобно на Иисус/ не е оставил нищо писмено. За него е писано много и така се е стигнало до Конфуцианството. Имам в библиотеката си първата книга издавана у нас за Конфуций /много преди 9 септември 1944г./ и всичко излизало за него впоследствие. Лично аз се ръководя в живота си от друг китайски мислител - Лао Дзъ. Не мога да разделя с теб мнението, че поезията трябва да ни раздава поуки, както дядо Коледа раздава коледни подаръци.
    За мен поезията е средство за потапяне в особените състояния на духа.
    А поуките можем да ги дирим повече в наказателния кодекс, отколкото в нея.

    Това си е само мое лично виждане, с което ни най-малко не искам да те обременявам. При други автори можеш да намериш много повече поуки.

    Лека вечер и ти благодаря за посещението!: Мисана
  • И аз ще ти отговоря с цитат Анна!

    "Човек вижда само онова, което знае!" /Гьоте/.

    Продължавай да цитираш. Може някой някога и да вдене нещо. Това се отнася и за нас двамата с теб - цитиращите!

    Специален поздрав!: ММ
  • Поне не е "босонога топлина", МонЕва. А то босоноги ливади, босоноги треви, босоноги ветрове, босоноги деца, дал Бог па се забравил. И всичко това щъка из сайта. Но босоногата топлина ми замайва Халдейския ур! А изглежда и се храни с болни женски мозъци, изсмуквайки им лецитина и кукерски подрънква оцелелите им /напук на медицината/ чакри.
  • Така е Касиус. Позна - в София съм и чувам шума на водата:

    "Вали навън и чувам пак дъждът да се провира
    по ръждясалата ламарина,
    почуквайки със уморени от барабанене пръсти..."

    "...Дъждът руши последните окови.
    След миг ще бъда може би свободен.
    И пътят ми ще продължи нагоре -
    в нощта изсечена от черни борове..."

    "Бели във светлобелия глас на дъжда -
    колко хора носят смъртта си в очите.
    Вън студено запръска дъждът -
    някой отминава свойте кръстовища...

    ...

    Очите! В тях ли се ражда за пръв път смъртта?
    Колко хора носят смъртта си в очите! -
    Бели точки във светлобелия глас на дъжда...
    А някой навън отминава свойте кръстовища."


    С поздрав: ММ

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...