Sep 13, 2014, 8:27 PM

Кладенец

1.4K 1 24

процеп за ума...
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откъдето черпим живота си! Може би спомените са кладенец? Вярата ни в нещо? Добих усещането за страшна истина. Хубаво...
  • Не знам дали си наясно, Анна, но Конфуций /подобно на Иисус/ не е оставил нищо писмено. За него е писано много и така се е стигнало до Конфуцианството. Имам в библиотеката си първата книга издавана у нас за Конфуций /много преди 9 септември 1944г./ и всичко излизало за него впоследствие. Лично аз се ръководя в живота си от друг китайски мислител - Лао Дзъ. Не мога да разделя с теб мнението, че поезията трябва да ни раздава поуки, както дядо Коледа раздава коледни подаръци.
    За мен поезията е средство за потапяне в особените състояния на духа.
    А поуките можем да ги дирим повече в наказателния кодекс, отколкото в нея.

    Това си е само мое лично виждане, с което ни най-малко не искам да те обременявам. При други автори можеш да намериш много повече поуки.

    Лека вечер и ти благодаря за посещението!: Мисана
  • И аз ще ти отговоря с цитат Анна!

    "Човек вижда само онова, което знае!" /Гьоте/.

    Продължавай да цитираш. Може някой някога и да вдене нещо. Това се отнася и за нас двамата с теб - цитиращите!

    Специален поздрав!: ММ
  • Поне не е "босонога топлина", МонЕва. А то босоноги ливади, босоноги треви, босоноги ветрове, босоноги деца, дал Бог па се забравил. И всичко това щъка из сайта. Но босоногата топлина ми замайва Халдейския ур! А изглежда и се храни с болни женски мозъци, изсмуквайки им лецитина и кукерски подрънква оцелелите им /напук на медицината/ чакри.
  • Така е Касиус. Позна - в София съм и чувам шума на водата:

    "Вали навън и чувам пак дъждът да се провира
    по ръждясалата ламарина,
    почуквайки със уморени от барабанене пръсти..."

    "...Дъждът руши последните окови.
    След миг ще бъда може би свободен.
    И пътят ми ще продължи нагоре -
    в нощта изсечена от черни борове..."

    "Бели във светлобелия глас на дъжда -
    колко хора носят смъртта си в очите.
    Вън студено запръска дъждът -
    някой отминава свойте кръстовища...

    ...

    Очите! В тях ли се ражда за пръв път смъртта?
    Колко хора носят смъртта си в очите! -
    Бели точки във светлобелия глас на дъжда...
    А някой навън отминава свойте кръстовища."


    С поздрав: ММ

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...