Кладенец

Comments

• 

  limeruna (Йоана)

  Откъдето черпим живота си! Може би спомените са кладенец? Вярата ни в нещо? Добих усещането за страшна истина. Хубаво...

  2016-09-25T09:29:48+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Не знам дали си наясно, Анна, но Конфуций /подобно на Иисус/ не е оставил нищо писмено. За него е писано много и така се е стигнало до Конфуцианството. Имам в библиотеката си първата книга издавана у нас за Конфуций /много преди 9 септември 1944г./ и всичко излизало за него впоследствие. Лично аз се ръководя в живота си от друг китайски мислител - Лао Дзъ. Не мога да разделя с теб мнението, че поезията трябва да ни раздава поуки, както дядо Коледа раздава коледни подаръци.
  За мен поезията е средство за потапяне в особените състояния на духа.
  А поуките можем да ги дирим повече в наказателния кодекс, отколкото в нея.
  
  Това си е само мое лично виждане, с което ни най-малко не искам да те обременявам. При други автори можеш да намериш много повече поуки.
  
  Лека вечер и ти благодаря за посещението!: Мисана

  2014-09-18T22:37:26+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  И аз ще ти отговоря с цитат Анна!
  
  "Човек вижда само онова, което знае!" /Гьоте/.
  
  Продължавай да цитираш. Може някой някога и да вдене нещо. Това се отнася и за нас двамата с теб - цитиращите!
  
  Специален поздрав!: ММ

  2014-09-18T16:51:09+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Поне не е "босонога топлина", МонЕва. А то босоноги ливади, босоноги треви, босоноги ветрове, босоноги деца, дал Бог па се забравил. И всичко това щъка из сайта. Но босоногата топлина ми замайва Халдейския ур! А изглежда и се храни с болни женски мозъци, изсмуквайки им лецитина и кукерски подрънква оцелелите им /напук на медицината/ чакри.

  2014-09-18T02:54:31+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Така е Касиус. Позна - в София съм и чувам шума на водата:
  
  "Вали навън и чувам пак дъждът да се провира
  по ръждясалата ламарина,
  почуквайки със уморени от барабанене пръсти..."
  
  "...Дъждът руши последните окови.
  След миг ще бъда може би свободен.
  И пътят ми ще продължи нагоре -
  в нощта изсечена от черни борове..."
  
  "Бели във светлобелия глас на дъжда -
  колко хора носят смъртта си в очите.
  Вън студено запръска дъждът -
  някой отминава свойте кръстовища...
  
  ...
  
  Очите! В тях ли се ражда за пръв път смъртта?
  Колко хора носят смъртта си в очите! -
  Бели точки във светлобелия глас на дъжда...
  А някой навън отминава свойте кръстовища."
  
  
  С поздрав: ММ

  2014-09-17T01:39:10+03:00