13.09.2014 г., 20:27 ч.
Кладенец
процеп за ума...
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Откъдето черпим живота си! Може би спомените са кладенец? Вярата ни в нещо? Добих усещането за страшна истина. Хубаво...
-
Не знам дали си наясно, Анна, но Конфуций /подобно на Иисус/ не е оставил нищо писмено. За него е писано много и така се е стигнало до Конфуцианството. Имам в библиотеката си първата книга издавана у нас за Конфуций /много преди 9 септември 1944г./ и всичко излизало за него впоследствие. Лично аз се ръководя в живота си от друг китайски мислител - Лао Дзъ. Не мога да разделя с теб мнението, че поезията трябва да ни раздава поуки, както дядо Коледа раздава коледни подаръци.
За мен поезията е средство за потапяне в особените състояния на духа.
А поуките можем да ги дирим повече в наказателния кодекс, отколкото в нея.
Това си е само мое лично виждане, с което ни най-малко не искам да те обременявам. При други автори можеш да намериш много повече поуки.
Лека вечер и ти благодаря за посещението!: Мисана -
И аз ще ти отговоря с цитат Анна!
"Човек вижда само онова, което знае!" /Гьоте/.
Продължавай да цитираш. Може някой някога и да вдене нещо. Това се отнася и за нас двамата с теб - цитиращите!
Специален поздрав!: ММ -
Поне не е "босонога топлина", МонЕва. А то босоноги ливади, босоноги треви, босоноги ветрове, босоноги деца, дал Бог па се забравил. И всичко това щъка из сайта. Но босоногата топлина ми замайва Халдейския ур! А изглежда и се храни с болни женски мозъци, изсмуквайки им лецитина и кукерски подрънква оцелелите им /напук на медицината/ чакри.
-
Така е Касиус. Позна - в София съм и чувам шума на водата:
"Вали навън и чувам пак дъждът да се провира
по ръждясалата ламарина,
почуквайки със уморени от барабанене пръсти..."
"...Дъждът руши последните окови.
След миг ще бъда може би свободен.
И пътят ми ще продължи нагоре -
в нощта изсечена от черни борове..."
"Бели във светлобелия глас на дъжда -
колко хора носят смъртта си в очите.
Вън студено запръска дъждът -
някой отминава свойте кръстовища...
...
Очите! В тях ли се ражда за пръв път смъртта?
Колко хора носят смъртта си в очите! -
Бели точки във светлобелия глас на дъжда...
А някой навън отминава свойте кръстовища."
С поздрав: ММ -
Не знам Мисана, къде се намираш географски в момента, но, ако си в София, където и аз съм уж, достатъчно е да си отвориш вратата на терасата или прозореца за да разбереш, колко много съм прав при този нескончаем валеж!
-
Даниеле, толкова ли не разбра!
Или да ти го кажа направо чрез стих:
"Аз съм Лофтър - шутът и палячо.
Аз съм струна на ехидния ви глас.
Безусловно - смейте се глупаци! -
Аз съм Аз!" -
При цялото ми уважение към теб, Касиус, не мисля, че в случая си прав.
Дай си още малко време, за да попие текста в теб, а не го посрещай с бекхенд.
С поздрав: Мисана -
Кладенец (Геран)
дупка за вода...
безсмислена е тя сега...
много вали дъжда...
вода, колкото щеш...
газиш - няма край...
надлъж и шир всичко е леш...
велико е моето тико -
докато не го отнесе бора-бора... -
Ако целта ти е да прогониш хората, които ме четат, правейки душевен стриптийз и демонстрирайки най-уродливото от душата си, Даниеле, близко си до целта си. Определено имаш талант да отблъскваш от себе си.
-
Предполагам, че знаеш, Даниеле, че не всяко забавление завършва забавно!
-
Нищо не си разбрал от есето ми, Даниеле. Не детерминоните, а либертоните унищожават. Наистина си много забавен.
Хубаво е, че си написал всичко това. В правото има една сентенция. В превод от латински, гласи така:
"Казаното отлита, написаното остава!"
Все още не е късно да изтриеш написаното. -
С последното си изказване напълно потвърждавате правотата на преценката ми за Вас. А и си правите добър автопортрет. Радвам се, че най-сетне свалихте маската на любознателен и чистосърдечен читател, какъвто очевидно не сте.
-
Вижте какво, Даниел! Разбрах, че не харесвате начина, по който пиша. Повторихте го достатъчен брой пъти. Зададохте всевъзможни въпроси и им отговорих. Не разбирам какво повече искате от мен. Като не Ви харесва това, което пиша, просто не го четете и готово. Не аз съм пристанал във Вашето коментарно поле, а Вие в моето. Само надникнах във Вашето, видях как пишете поезия и се заклех мислено повече да не прочета никога нищо Ваше. Но не Ви досаждам. А Вие изливате словесни потоци и то нескончаеми, в полето ми. Затова именно Ви сравних с малко дете. Щом с това съм Ви обидил Ви поднасям публичното си извинение. Но Ви моля да ме избавите от присъствието си. Повтарям, че отговорих на всичките Ви въпроси, но нямам намерение да се занимавам с негативизма Ви към мен, който не касае конкретните ми текстове. И това засяга не само този ми текст, а и всички останали. Предлагам да спрем дотук. Не ме четете повече и толкова. Така ще е най-добре и за двама ни. Повярвайте!
На добър час, Даниел! -
Вижте Даниел! Първият стих е на Бертолд Брехт и се нарича "Маската на злото". Брехт е световно признат автор и за щастие не се нуждае от Вашето признание и тесногръдо разбиране за поезия. А относно втория стих ще бъде добре, ако се досетите сам от кого е.
Поезията, момче, не е само римуване и то максимално опростено и несръчно, каквото се среща във Вашите стихове. Разбирам, че харесвате единствено себе си, за щастие на онези, които не харесвате как пишат.
И щом ще Ви ограмотявам, ще Ви кажа, че не всяка сентенция е позия, но има сентенции, които са носители на достатъчно много естетика, за да бъдат поезия. Например: "Lux umbra dei" /"Светлината е сянката на Бога"/ е сентенция, носеща в себе си много повече поезия от всички щуротийки в профила Ви. Сиреч - висша поезия, която не е по силите Ви и забележете, която с лекота се помни за цял живот! Друга такава сентенция е:
"Един единствен мъртъв за някого е струвал всичко!" Тя е част от стих, който вероятно също няма да Ви хареса:
"Генералите, които заявяват,
че незначителни са загубите -
грешат.
Един единствен мъртъв
за някого е струвал всичко!"
Този стих принадлежи на известен български поет с инициали Л.З.
Сигурно няма да одобрите и сентенциално звучаща поезия от типа:
"Колко царствена осанка!-
Вятърът наметнат с плаща на мъглата"
или:
"Пеперуда се блъсна в камбана -
никой не чу!",
която принадлежи на друг известен български поет с инициали И.М.
Но това са си Ваши проблеми и не зная защо се държите като малко дете и занимавате целия сайт с тях.
С поздрав: Мисана -
Вижте, Даниел! Изясних ви значението на думата "експлицитно". Но имам един въпрос към Вас. Според Вас поезия ли е следният текст:
На стената ми виси дървена японска маска
На зъл демон, изписана със златен лак.
Съчувствено разглеждам
Изпъкналите жили по челòто, издаващи
Как уморително е да си зъл.
или още следният текст:
В опустошените легла преспива времето.
Баланс на вечността е ехото
от крясък на фазани.
Само охлювът достига до върха
преди черупката да се превърне в пясък.
Държа да дадете публично категоричен отговор за тези два текста според Вашето разбиране за поезия. -
Към Даниел: Сентенцията е кратко изречение с поучителен характер.
Например: "Силата е търпение и време".
В текста на Мисана всяко изречение дава познание за кладенеца, което трябва да преоткрием чрез разсъждения. Затова според мен е сентенциален. -
1. Благодаря ти, Елица за много точния коментар към стихотворението ми.
С няколко думи казваш много, оставяйки широко интерпретационно пространство.
Сърдечен поздрав и пожелания за хубава нова седмица: Мисана
2. Даниеле, думата "експлицитно" означава буквално "явно", докато думата "имплицитно" означава "неявно".
Мисля също така, Даниеле, че в поетичния си текст не съм използвал нито една чуждица. А това, че в коментара си съм използвал една такава /"експлицитно"/, не е повод за драматични изводи относно чистотата на българския език.
По повод казаното от Вас, че сте видял само празно пространство между редовете на текста ми, ще припомня думите на великия Гьоте: "Човек вижда само онова, което знае!"
С пожелания за хубава нова седмица! -
Кратък сентенциален текст, който провокира размисли и различни тълкувания...
Поздрави! -
Благодаря за този коментар, Даниеле! Ще отговора максимално експлицитно на питането Ви.
Поезията тук е между редовете!
Сърдечен поздрав: Младен Мисана -
Благодаря ти, Любомира! Отговорих ти в Лични.
Весела неделя от мен! -
Може би «Разум или причина...» трябва да има продължение.
-
Благодаря ти за подкрепата, Росица!
Желая ти хубав неделен ден! -
Различните с различни възприятия..., но всеки нещо черпи от кладенеца. Интересна, замисляща философска творба. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
