Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014

Затварям очите си и виждам само

множество от думи разпилени.

Не успявам да ги подредя изцяло,

а времето изтича пропиляно.

Колко пъти аз изчерпвах

онзи кладенец на вдъхновение

и скрит в мълчание изчезвах

забулен в странност с основание.

И не искам така безцелно

дните ми да отминават празни

сякаш времето е било разделно,

изоставено в обещания напразни.
 

Всеки миг е дар вълшебен

сътворен от нашите желания,

а всеки спомен е лечебен

затихнал в своето послание

............................................................

"Защото "То" идва и си отива...
Кара ме да пиша и да бързам... защото ме навестява само за малко... и после си заминава..."