Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014
Затварям очите си и виждам само
множество от думи разпилени.
Не успявам да ги подредя изцяло,
а времето изтича пропиляно.
Колко пъти аз изчерпвах
онзи кладенец на вдъхновение
и скрит в мълчание изчезвах
забулен в странност с основание.
И не искам така безцелно
дните ми да отминават празни
сякаш времето е било разделно,
изоставено в обещания напразни.
Всеки миг е дар вълшебен
сътворен от нашите желания,
а всеки спомен е лечебен
затихнал в своето послание
............................................................
"Защото "То" идва и си отива...
Кара ме да пиша и да бързам... защото ме навестява само за малко... и после си заминава..."