2.03.2014 г., 18:17  

Кладенец на вдъхновение

843 0 0

Кладенец на вдъхновение - 02.03.2014

Затварям очите си и виждам само

множество от думи разпилени.

Не успявам да ги подредя изцяло,

а времето изтича пропиляно.

 

Колко пъти аз изчерпвах

онзи кладенец на вдъхновение

и скрит в мълчание изчезвах

забулен в странност с основание.

 

И не искам така безцелно

дните ми да отминават празни

сякаш времето е било разделно,

изоставено в обещания напразни.
 

Всеки миг е дар вълшебен

сътворен от нашите желания,

а всеки спомен е лечебен

затихнал в своето послание

 

............................................................

"Защото "То" идва и си отива...
Кара ме да пиша и да бързам... защото ме навестява само за малко... и после си заминава..."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...