20 may 2020, 11:54

Кладите на любовта

1.4K 1 1

Косите ти са нежен лунен цвят,

прозорци са очите на душата.

Усмивка със вълшебен аромат,

аура виждам в любовта ти.

 

Рисуваш с нея чудни светове,

в картини пъстри, непозанати.

Видяни само в сънищата цветове,

в реалност блясват чудновати.

 

Навяваш като лек вечерн бриз,

тих шепот на красиви думи.

Въображние не е нито каприз,

искри от обич блясват по между ни.

 

И няма нужда да отричам нищо тук,

не сме със теб за чувствата виновни.

Сърцата бият лудо като удар с чук,

и буйни са реки тук думите любовни.

 

И заедно надолу вечно ще текат,

води спокойни или буйни водопади.

Чертае любовта свой собствен път,

изгаря ни тя като огън с нежните си клади.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...