Кладите на любовта

Косите ти са нежен лунен цвят,

прозорци са очите на душата.

Усмивка със вълшебен аромат,

аура виждам в любовта ти.

Рисуваш с нея чудни светове,

в картини пъстри, непозанати.

Видяни само в сънищата цветове,

в реалност блясват чудновати.

Навяваш като лек вечерн бриз,

тих шепот на красиви думи.

Въображние не е нито каприз,

искри от обич блясват по между ни.

И няма нужда да отричам нищо тук,

не сме със теб за чувствата виновни.

Сърцата бият лудо като удар с чук,

и буйни са реки тук думите любовни.

И заедно надолу вечно ще текат,

води спокойни или буйни водопади.

Чертае любовта свой собствен път,

изгаря ни тя като огън с нежните си клади.