20.05.2020 г., 11:54

Кладите на любовта

1.4K 1 1

Косите ти са нежен лунен цвят,

прозорци са очите на душата.

Усмивка със вълшебен аромат,

аура виждам в любовта ти.

 

Рисуваш с нея чудни светове,

в картини пъстри, непозанати.

Видяни само в сънищата цветове,

в реалност блясват чудновати.

 

Навяваш като лек вечерн бриз,

тих шепот на красиви думи.

Въображние не е нито каприз,

искри от обич блясват по между ни.

 

И няма нужда да отричам нищо тук,

не сме със теб за чувствата виновни.

Сърцата бият лудо като удар с чук,

и буйни са реки тук думите любовни.

 

И заедно надолу вечно ще текат,

води спокойни или буйни водопади.

Чертае любовта свой собствен път,

изгаря ни тя като огън с нежните си клади.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...