29 oct 2013, 21:32

Кларис

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

В главата на Кларис
танцуват риби
и малки платноходки,
Кларис обича да обича
и обича да мрази.
Вчера тя се усмихна
дълбоко,
разплака се дълбоко,
седна на жп прелеза,
написа странно
бяло стихотворение,
разпищя агнетата,
заряза всичките си
любовници,
похарчи последните си
пари за шал и дънки,
изгуби разсъдъка си,
намери го,
изгуби очите си,
показа среден пръст
на циганка-ясновидка.
И всичко това се случи
в град с два светофара,
където винаги е есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И градът се учуди, че толкова неща могат да се случат в него, дори и това, някой да реши да се потърси. А дали се намери?
  • Всичко може да се случи в този град – всъщност ти си описала един пропилян живот,в няколко изречения!Браво,за което!
  • Хареса ми много!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...