В главата на Кларис
танцуват риби
и малки платноходки,
Кларис обича да обича
и обича да мрази.
Вчера тя се усмихна
дълбоко,
разплака се дълбоко,
седна на жп прелеза,
написа странно
бяло стихотворение,
разпищя агнетата,
заряза всичките си
любовници,
похарчи последните си
пари за шал и дънки,
изгуби разсъдъка си,
намери го,
изгуби очите си,
показа среден пръст
на циганка-ясновидка.
И всичко това се случи
в град с два светофара,
където винаги е есен.
© Светла All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
