В главата на Кларис
танцуват риби
и малки платноходки,
Кларис обича да обича
и обича да мрази.
Вчера тя се усмихна
дълбоко,
разплака се дълбоко,
седна на жп прелеза,
написа странно
бяло стихотворение,
разпищя агнетата,
заряза всичките си
любовници,
похарчи последните си
пари за шал и дънки,
изгуби разсъдъка си,
намери го,
изгуби очите си,
показа среден пръст
на циганка-ясновидка.
И всичко това се случи
в град с два светофара,
където винаги е есен.
© Светла All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
