1 feb 2018, 22:38

Класика

  Poesía
879 0 0

Тя е моята класика –

интелект и гимнастика,

за повече не мисля –

момиче фантастика.

 

В сърцето ѝ – винаги юни,

слънце и пясъчни дюни,

а навън студен януари

сърцата се пукат и пáри –

 

пàри горещият сняг,

изсипан от някой познат.

Дори останал без хляб

с любов човек е богат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Станиславов Todos los derechos reservados

Обмислям материала за текст на песен. Искам да е нещо по- лирично, но по мои наблюдения е печелившо смисъла да се изрази с обикновени думи! Ще се радвам на мнения! :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...