1 feb 2018, 22:38

Класика

  Poesía
882 0 0

Тя е моята класика –

интелект и гимнастика,

за повече не мисля –

момиче фантастика.

 

В сърцето ѝ – винаги юни,

слънце и пясъчни дюни,

а навън студен януари

сърцата се пукат и пáри –

 

пàри горещият сняг,

изсипан от някой познат.

Дори останал без хляб

с любов човек е богат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Станиславов Todos los derechos reservados

Обмислям материала за текст на песен. Искам да е нещо по- лирично, но по мои наблюдения е печелившо смисъла да се изрази с обикновени думи! Ще се радвам на мнения! :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....