Feb 1, 2018, 10:38 PM

Класика

  Poetry
873 0 0

Тя е моята класика –

интелект и гимнастика,

за повече не мисля –

момиче фантастика.

 

В сърцето ѝ – винаги юни,

слънце и пясъчни дюни,

а навън студен януари

сърцата се пукат и пáри –

 

пàри горещият сняг,

изсипан от някой познат.

Дори останал без хляб

с любов човек е богат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Станиславов All rights reserved.

Обмислям материала за текст на песен. Искам да е нещо по- лирично, но по мои наблюдения е печелившо смисъла да се изрази с обикновени думи! Ще се радвам на мнения! :)

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...